Имам много любими френски продукти, но савойското зеле има специален статут. Запознахме се на типичен френски обяд, където беше сварено на пара и обилно полято с масло. Никога не бях опитвала толкова вкусно приготвено зеле, някак меко и деликатно, но със специфичен рязък послевкус.

Домакинята и приятелките й коментираха как продуктите от район Савой са винаги някак по-остри – сиренето е по-миризливо, виното по-тръпчиво, а ето че и зелето също има своя опък характер.

Оттогава започнах да си приготвям различни зеленчуци задушени само с масло и преоткрих хиляди нови вкусове. Дори свареният на пара кромид лук или зелен боб вече са същински празник – далеч по-лесни за храносмилане от суровите, носещи огън и топлина за хладните дни, подходящи за комбиниране с други зеленчуци.

Но днешната рецепта разглежда савойското зеле (произведено в България!) в суров вид и то като заместител на тестените питки тортила. Това е едно от любимите ястия вкъщи, затова ми беше интересно да експериментираме с по-лек и свеж вариант. По-същото време се натъкнах на свежи манатарки и всичко си дойде на мястото.

Зелето винаги е бил обичан зимен зеленчук, защото се съчетава прекрасно с кореноплодни, свежи билки, а дори и пикантни индийски подправки. Този сорт има малко по-различен вкус, който много бих оприличила на кейл. Леко твърди външни листа, които крият какви ли не чудеса.

Като хранителна стойност зелето е една от най-препоръчваните храни при стомашно-чревни проблеми. Зелевият сок се синтезира специално за хора с раздразнения на червата. Лечебните му свойства се дължат на рядко срещания витамин U, който успокоява възпалителните процеси и помага на вътрешната мембрана на червата да се възстанови. Подходящо е за хора с пропускливост на червата, гастрит и язва във вид на сок преди хранене. Освен това е богата на ензими храна, особено ферментирала или във вид на кисело зеле.

Преди да ви оставя на рецептата искам да ви споделя за една книга, която съм изключително щастлива, че вече може да се прочете не само на български, но и от български автор. „В търсене на истината за храната и здравето“ е една от най-качествените книги, достъпни на българския пазар по отношение на съвременните тенденции и проучвания в сферата храненето. Надя е човек, който дълго време ме вдъхновява да започна своето обучение по хранителна терапия. Книгата й ще бъде едно от първите четива, които бих препоръчала на клиентите, приятелите и близките си. Съдържа информация за правилното приготвяне на всички групи храни, откъде и как да подбираме храната си, както и някои от основните системи и органи, отговорни за по-доброто храносмилане, а оттам и здраве, имунитет и пр. Такова ценно знание е трудно да се намери в толкова събран и достъпен текст. Несъмнен пробив в хранителната литература на родна земя. Благодаря ти, Надя, за положения труд! :-)

Нямам търпение да завърша със задължителните книги и учебници, за да се й насладя напълно. Отдавна търсех късче свободно време да я разгледам и науча нови неща. Е, скоро ще имам това време за нови проекти, а дотогава стискайте ми палци на изпита и пробвайте рецептата ми за лесни есенни савойски тортили.

Савойски тортили с манатарки, киноа и зеленчуци

Продукти (за около 8 бр):
1 бр зеле Савой
200 гр пресни манатарки или 20 гр сушени и накиснати
100 гр киноа (накисната за 8-12 часа)
150 гр хумус или сос по избор
1 авокадо
1 домат
2 шепи зеленолистни
кълнове
50 гр краве масло, гхи или кокосово

Киноата се измива, посолява и сварява за 10 минути. След това се отцежда и се оставя настрана.
Маслото се нагрява в тиган и манатарките се подгряват на силен огън, докато станат златисти (около 5 мин).
Зеленчуците се измиват и нарязват на тънки ленти.

За сглобяването на тортилите взимате лист зеле, намазване с хумус, отгоре нареждате киноата, гъбите, зеленуците и кълновете. Завивате на дюнер хапвате докато гъбите са топли.

Приготвих тортилите втори път като към гъбите добавих и малки розички броколи и тиквичка. Биха си подхождали и с горчичен или млечен сос.