Последен свободен ден. Решаваме да направим трип до близък град, който сме си набелязали отдавна и който всеки ни съветва да посетим от 3 месеца насам. Взимаме колата на приятелка, закъсняваме, отбиваме се през 3 места да оправяме документи, за финални покупки и сирене.
Почти объркваме пътя, леко напрежение, няколко обратни завоя и най-накрая пристигаме на огромния фрий паркинг в началото на езерото. Точно така, малкия прелестен град Анси е разположен на бреговете на огромно езеро, прегърнато от всички страни от сериозните върхове на местен масив.
Успяваме да пристигнем точно 5 минути преди залеза зад високото Шато в другия край на езерото. А то е медно, ръждиво, гладко, бистро. Сигурно затова птиците го обичат толкова. В този момент всички случайни хора на брега застиват и мълчаливо преживяват красотата. Бяха прави, вечер градът е великолепен.
Мислим си за изминалите 7 месеца тук. За времето, когато пристигнахме и не знаех нито дума френски. За френските зелени поляни, за млякото/маслото/виното/хляба, за пътешествията и приятелите, за щастието. “Франция беше добра с нас, виж какъв залез ни подарява”. Благодарим.
Правим пълна обиколка на нощен Анси, последна пица, наваксана от затворената квартална пицария някога преди месеци, wifi връзка, която не работи, вкусен пиперлив зехтин и багета – толкова френско. Навръщане бъркаме пътя(този път генерално), почти се скарваме, мълчим, минаваме по тъмни малки пътища, по които никога не сме минавали и никога няма да минем отново. Тогава поглеждам нагоре през стъкления таван на колата и се сещам за деня преди да заминем. Беше рождения ми ден и един от подаръците на най-близките ми беше вечер под звездите. “Ето я нашата вечер под звездите”. Пътуваме по неясна, но вече красива траектория, държим ръце, звездите тази вечер са огромни, утре ще е слънчево.
И дори утре да не е винаги слънчево, е добре. Защото със сигурност започва нещо ново и интересно.
Днес посрещнахме изгрева в Мюнхен, другата седмица сме в Заарбрюкен, Залцбург и отново малко Франция. И след това България. За дълго.
Не си спомням точно как попаднах тук, но съм убедена, че ще остана дълго. :-)
Попътен вятър по време на всяко следващо, слънчево (и не чак толкова), със сигурност интересно и вълнуващо обаче, пътуване!
Поздрави! :-)
Благодаря ти, Дани! Че се отби, сподели и ме запозна с твоето място :-)
Ех, Михаелче… Искрено се надявам да не се завърнеш с нежелание тук. :)
Връщам се с повече желание и лудост отвсякога :-)